вторник, 3 юли 2007 г.

новинар 2007-06-14




Актьор прави филм за 168 часа, печели три награди


Кадър от филма "Луизет" на актьора Иван Юруков. В главната роля Мария Севлиевска. Снимка личен архив
Сигурно се чудите какво правят щатните актьори в свободното си време. Иван Юруков от трупата на Народния театър си е измислил прекрасно забавление - снима филми и печели награди. Последната такава му е от кинофестивала, носещ странното име "В главната роля - Детето" - това е и мотото на събитието, посветено на 1 юни. Само за 168 часа той заснема късометражната лента "Луизет", на която журито, в което са Рада Москова и Мая Новоселска, дава цели три приза: за мъжка, женска роля и наградата на публиката. Най-голямата награда за Иван Юруков обаче е поканата филмът му да участва на есенната Киномания в НДК.

"Лекар по неволя"

Класика - Куркински поставя Молиер в "Иван Вазов"

01.03.2006, НОВИНИ


На 2 март за пръв път на камерната сцена в Народен театър “Иван Вазов” ще се играе пиесата “Лекар по неволя” от Молиер.
Поставя я Мариус Куркински и въпреки че заглавието препраща повече към медицината, това е поредният спектакъл на режисьора, в който всъщност става дума за любов.
Според Мариус Киркински в драматургичния текст прозира “тотална неудовлетвореност на Молиер от човека, от обществото, абсолютно отвращение и в същото време запазване на една борбеност до последен дъх – това положение да се промени.”
Сюжетът сам по себе си е забавен, с увлекателна интрига и комични обрати, но едва ли ще намерите на какво да се засмеете, докато гледате постановката в Народния театър. Всичко е пропито с едно зловещо, диаболично чувство и се решава чрез използването на изобилие от гротескни и фарсови елементи. На сцената преобладаващите цветове са мръснокафяво, червено и бяло - сценографията и костюмите са дело на Петя Стойкова и на моменти напомнят на работата й по “Рибарят и неговата душа”.
Историята в “Лекар по неволя” започва, когато Мартина, недоволна от побоя, нанесен от мъжът й – интелигентния дървар Сганарел, решава да си отмъсти. Така, без да го желае и с цената на много бой, Сганарел придобива славата на известен лекар и се налага да лекува внезапно онемялата Люсинда. Тя пък упорито отказва да се омъжи за определения от баща й мъж, защото е влюбена в младия Леандър. Изходът от ситуацията е щастлив и всички са доволни, но не това е доминиращото чувство, с което остава зрителят след края на представлението. В продължение на малко повече от час и половина актьорите си погаждат номера и се бият, а това, както казва режисьорът, едва ли е смешно. На преден план са изведени гротескните, брутални човешки взаимоотношения, които за щастие се балансират от любовното чувство в лицето на ангел със снежнобели крила.
В ролята на Мартина Мария Сапунджиева за пореден път доказва големия си талант – нито един излишен жест, пълно съвършено превъплъщаване от един образ в друг и актьорско присъствие, което мигновено заковава зрителското внимание. Трябва да се отбележи и спецификата на пространството в Камерната зала – имената на режисьора и актьорския състав (Мария Сапунджиева, Иван Юруков, Теодор Елмазов, Красимир Доков..) неизменно събират максимален брой публика и в препълненото ограничено пространство контактът с пиесата добива почти физически измерения.
Структурата на постановката е изпъстрена със силни, изумителни идейни моменти – нещо, което е нормално за творец от ранга на Куркински, но за съжаление се прокрадват и скучновати, разтеглени сцени. Спектакълът не следва Молиеровата идея за просто забавление и ехидна закачка с лекарската професия, а изисква по-задълбочено вникване, не е лесно от пръв поглед да се направят паралели със съвремието и пиесата да не се възприема просто като поклон към класиката. Озадачаващ е и знакът за равенство, поставен между секса и насилието.
Написан през далечната 1666 година, “Лекар по неволя”, нетипично за Молиер по онова време, не е по поръчка на Краля на Франция. Това е кратък фарс с гарантиран успех, в който авторът не си поставя някакви високи цели, а просто иска да разсмее публиката. Той използва сюжет, който вече е третирал във фарса си “Дърварят, или Лекар насила” (Le Fagotier ou le Médecin par force) и го доразработва, като вплита в него много комедия на жестовете и комедия дел’ арте. Пиесата бързо печели голям успех и е най-поставяната творба на Молиер след “Тартюф”. В България за пръв път се играе през 1862 година. Мариус Куркиснки използва текста на Молиер като канава, върху която да изтъче, по специфичен начин, преобърната, по-скоро тъжна картина на смешното и да покаже нещата, на които сме свикнали да се смеем, в съвсем друга светлина.
Гергана Стойчева, Словото

Капитал Лайт - Брой 25, 22 юни, Лица



Иван Юруков


В театъра го считат за изгряваща звезда. Две години подред Иван Юруков получава номинации „Аскеер“ в категорията, ролите са Сганарел в „Лекар по неволя“ на Молиер, реж. Мариус Куркински и Дмитрий в „Бягащи странници“ на Казанцев, реж. Николай Ламбрев. Междувременно признанието идва от киното, филмът му „Лора“, на който е режисьор и оператор, спечели феста „Синемаспорт“ през февруари, участваха 50 заглавия, заснети за един ден. С „Луизет“ Юруков взе две награди на фестивала „В главните роли: Детето“ в началото на юни (с жури Рада Москова, Мая Новоселска, Димитър Гочев, Олег Ковачев). Предизвикателството беше, че екипите (повече от 20) разполагаха само със 168 часа, за да покажат готов филм. Иначе Иван Юруков (28) е възпитаник на спортния интернат в Сандански, завършил е училище за приложни изкуства в София и НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов. Сега е щатен актьор в трупата на Народния театър. В киното има главна роля в комедийната антиутопия „Леден сън“ (2005) на реж. Иван Георгиев, снимал се е в италианския Exodus за RAI Uno, също и в телевизионния „Самотни сърца“ на дебютанта Валентин Гошев, който ще бъде излъчен съвсем скоро по БНТ.

Аз съм?
Обичам песните, поливам си цветята, пътувам често, понякога съм щастлив, а друг път влюбен и доста често загубен. Познавам доста хора, не обичам интригите. Като бях малък имах куче, подарих си телевизора на комшията, харесвам жените…виж това е нещо, което си заслужава… Музиката ме разтапя, преследвам себе си, каквото и да правя - за себе си го правя. Ужасна поговорка. Страхувам се да не загубя мечтите си, обичам водата, гледам много филми, рядко се подстригвам, а постепенното губене на косите ме кара да се питам на кой дядо приличам. Обичам виното (и това е нещо, което си заслужава – единственото незакопано злато от траките). Понякога се усамотявам, но бързо ми минава (това е от характера ми), не съдя хората, мутрите ме изнервят. Бегло следя тежкото и продължително миене на фасадата на съдебната палата и се питам колко ли сапун ще им трябва, за да я измият и отвътре. Но да се върнем на „аз съм“… С една дума – объркан… Преследвам вдъхновението…
Бягството?
Препоръчвам го.
Вдъхновението?
Интуицията е най-високо състояние на ума. Когато човек държи своя ум в постоянна будност, той получава вдъхновение. А човек може да държи нащрек своя ум само като се оприличи на дете, което постоянно задава въпроси. Вдъхновението дебне и ни връхлита изненадващо. Трябва да сме винаги нащрек, за да го уловим.
Грешката?
Осъзната, грешката изключва глупостта!
Дрехата?
Харесвам сака.
Емоцията?
Неизбежна е за търсещите в неизвестното.
Жестът?
Ласка.
Заблудата?
Че правият път е верният.
Истината?
Трябва да се приема.
Книгата?
Недописаната книга на живота.
Любовта?
Експлозия за 5 минути, а пожарът тлее цял живот.
Музиката?
Храна за любовта.
Надеждата?
Да не ми спре тока.
Отборът?
Вагабонти.
Предметът?
От нова къща на стара къща не се връща!
Разочарованието?
Ужасно е да те предаде приятел.
Случката?
Коя от всички?
Тръпката?
Липсва, когато претръпнеш.
Учителят?
Неволята!
Целта?
Попадне ли на мушка е обречена.
Часът?
Понеделник, 7 часа сутринта.
Шегата?
С брат ми отидохме за вода в гората. Преди да се спуснем в дерето, брат ми каза: „ Долу или има вода или няма!“ Слязохме и вярно!
Щастието?
Силата е в редкостта му.
Явлението?
Е навсякъде.
Как си представяте бог?
Бог е много страшен, не омеква от жертви, не се трогва с молитви, иска докрай да прекърши, като стръкче трева, като клонка човека да строши, да извади сърцето от черупката му.
Колко струва кофичка кисело мляко?
Колкото ни се струва, че струва!
Какво искате да забравите?
Всички първи пъти – за да се случат отново!
Коя е най-разпространената заблуда в областта, където работите?
Че сме незаменими.
Как се представяте след 10 години?
„Чертожник“!